26 jun 2009, 17:02

Вече приятели

  Poesía » Otra
698 0 1

Тогава беше ти с нея,

знаеше, че обичах те преди.

Радвах се, дори на снимката ни се смея,

забравих за вербалните от теб щети.

И прибрах се, видимо доволна,

че открил си любовта.

Излекувах моята душица болна

от страха, че аз от двама ни съм по–лошата.

Разбрах, че можеш да си от добрите

и няма надменност в твоите очи.

Вече няма от злите погледи очи в очи.

Дори сега, когато ти не си с нея,

радвам се, че промени те точно тя.

Тази моя малка фея

ме научи с други очи към теб да летя.

Точно тя, която знаеше преди как за тебе страдах,

тази която знае, че всичко вече се промени.

На нея разрешение ù дадох

тебе с ласки да плени.

И приятел  вече тебе мога да наричам,

дори спокойно да споделям с теб

без намерение да те привличам -

пиша поредния си за тебе ред.

 

 

                                                                                              `eFm1_

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...