26 июн. 2009 г., 17:02

Вече приятели

693 0 1

Тогава беше ти с нея,

знаеше, че обичах те преди.

Радвах се, дори на снимката ни се смея,

забравих за вербалните от теб щети.

И прибрах се, видимо доволна,

че открил си любовта.

Излекувах моята душица болна

от страха, че аз от двама ни съм по–лошата.

Разбрах, че можеш да си от добрите

и няма надменност в твоите очи.

Вече няма от злите погледи очи в очи.

Дори сега, когато ти не си с нея,

радвам се, че промени те точно тя.

Тази моя малка фея

ме научи с други очи към теб да летя.

Точно тя, която знаеше преди как за тебе страдах,

тази която знае, че всичко вече се промени.

На нея разрешение ù дадох

тебе с ласки да плени.

И приятел  вече тебе мога да наричам,

дори спокойно да споделям с теб

без намерение да те привличам -

пиша поредния си за тебе ред.

 

 

                                                                                              `eFm1_

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....