26 июн. 2009 г., 17:02

Вече приятели

695 0 1

Тогава беше ти с нея,

знаеше, че обичах те преди.

Радвах се, дори на снимката ни се смея,

забравих за вербалните от теб щети.

И прибрах се, видимо доволна,

че открил си любовта.

Излекувах моята душица болна

от страха, че аз от двама ни съм по–лошата.

Разбрах, че можеш да си от добрите

и няма надменност в твоите очи.

Вече няма от злите погледи очи в очи.

Дори сега, когато ти не си с нея,

радвам се, че промени те точно тя.

Тази моя малка фея

ме научи с други очи към теб да летя.

Точно тя, която знаеше преди как за тебе страдах,

тази която знае, че всичко вече се промени.

На нея разрешение ù дадох

тебе с ласки да плени.

И приятел  вече тебе мога да наричам,

дори спокойно да споделям с теб

без намерение да те привличам -

пиша поредния си за тебе ред.

 

 

                                                                                              `eFm1_

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...