19 mar 2007, 14:47

ВЕЧЕН КРЪГОВРАТ

  Poesía
879 0 3

ВЕЧЕН КРЪГОВРАТ   

 

Всяко нещо черно е и бяло,

лошо и добро, и ад, и рай,

и започва с някакво начало,

за да дойде неговият край.

 

Всеки губи нещо и намира,

всяко нещо е било преди,

но внезапно някога умира,

за да може пак да се роди.

 

Тъй и розата, лалето, крина

вехнат от сланата, ронят цвят,

та отново другата година

по-красиви те да разцъфтят.

 

Всичко се базира на контрасти;

топло и студено, ден и нощ,

и бушуват най-различни страсти;

радост, мъка, слабост или мощ.

 

Времето, тъй близко и далечно,

отминава в шум и тишина,

и е мимолетно, и е вечно,

и след мрака идва светлина.

 

Отминават, идват пак обратно

нежност, грубост, и добро, и зло,

и е ясно, и е непонятно

всичко, дето Е и е било.

 

Тъй върви тоз вечен кръговрат

и се обновява този свят...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Манов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...