ВЕЧЕН КРЪГОВРАТ
ВЕЧЕН КРЪГОВРАТ
Всяко нещо черно е и бяло,
лошо и добро, и ад, и рай,
и започва с някакво начало,
за да дойде неговият край.
Всеки губи нещо и намира,
всяко нещо е било преди,
но внезапно някога умира,
за да може пак да се роди.
Тъй и розата, лалето, крина
вехнат от сланата, ронят цвят,
та отново другата година
по-красиви те да разцъфтят.
Всичко се базира на контрасти;
топло и студено, ден и нощ,
и бушуват най-различни страсти;
радост, мъка, слабост или мощ.
Времето, тъй близко и далечно,
отминава в шум и тишина,
и е мимолетно, и е вечно,
и след мрака идва светлина.
Отминават, идват пак обратно
нежност, грубост, и добро, и зло,
и е ясно, и е непонятно
всичко, дето Е и е било.
Тъй върви тоз вечен кръговрат
и се обновява този свят...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Манов Все права защищены
