14 feb 2008, 16:21

Вечен сън

  Poesía
965 0 2
Аз те чакам толкова дълго, изморих се.
Затворих очи и изчезнах.
Сякаш времето беше спряло.
Стоях там в нищото и гледах в тъмнината,
с надеждата, че ще се появиш, но теб те нямаше.

Защо не дойде да ме спасиш,
а ме остави да измръзна тук?
Копнеех да видя отново пронизващите ти очи,
да усетя топлата ти целувка,
да живея.

Толкова много неща се променят около мен,
 а аз останах същата -
тъжна, тъмна, опустошена.
Толкова ли много искам от света?
Единствено да те върне при мен.

Оставащото време, изминалите дни.
Всичко това е зад мен.
Затворих очи и изчезнах, завинаги, свободна.
Победих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© В.К Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...