Feb 14, 2008, 4:21 PM

Вечен сън

  Poetry
961 0 2
Аз те чакам толкова дълго, изморих се.
Затворих очи и изчезнах.
Сякаш времето беше спряло.
Стоях там в нищото и гледах в тъмнината,
с надеждата, че ще се появиш, но теб те нямаше.

Защо не дойде да ме спасиш,
а ме остави да измръзна тук?
Копнеех да видя отново пронизващите ти очи,
да усетя топлата ти целувка,
да живея.

Толкова много неща се променят около мен,
 а аз останах същата -
тъжна, тъмна, опустошена.
Толкова ли много искам от света?
Единствено да те върне при мен.

Оставащото време, изминалите дни.
Всичко това е зад мен.
Затворих очи и изчезнах, завинаги, свободна.
Победих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© В.К All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...