Вечер...

Вечер е...

Някъде далеч зад планината

пада Слънцето, от грижи натежало...

Вече

на небето синевата

повече е в бяло...

Вечер е...

Аз прибирам се във къщи,

като пчела събрал умората

в борбата вечна за насъщния

и Болката, и Радостта на хората...

Вечер е...

... И сенките започват да нарастват -

приемат очертания зловещи,

и мракът се сгъстява, щом угасват

на залеза оранжевите свещи...

Вечер е...

... Но зная аз, че тръпнеща ме чака

една Жена любовно и тревожно:

тя спретнала е Дом от Светлина във мрака,

защото иначе е просто невъзможно!..

д-р Коста Качев