9 окт. 2012 г., 12:08

Вечер...

619 0 1

Вечер...

 

 

Вечер е...

 

Някъде далеч зад планината

пада Слънцето, от грижи натежало...

Вече

на небето синевата

повече е в бяло...

 

Вечер е...

 

Аз прибирам се във къщи,

като пчела събрал умората

в борбата вечна за насъщния

и Болката, и Радостта на хората...

 

Вечер е...

 

... И сенките започват да нарастват -

приемат очертания зловещи,

и мракът се сгъстява, щом угасват

на залеза оранжевите свещи...

 

Вечер е...

 

... Но зная аз, че тръпнеща ме чака

една Жена любовно и тревожно:

тя спретнала е Дом от Светлина във мрака,

защото иначе е просто невъзможно!..

 

д-р Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...