9 окт. 2012 г., 12:08

Вечер...

623 0 1

Вечер...

 

 

Вечер е...

 

Някъде далеч зад планината

пада Слънцето, от грижи натежало...

Вече

на небето синевата

повече е в бяло...

 

Вечер е...

 

Аз прибирам се във къщи,

като пчела събрал умората

в борбата вечна за насъщния

и Болката, и Радостта на хората...

 

Вечер е...

 

... И сенките започват да нарастват -

приемат очертания зловещи,

и мракът се сгъстява, щом угасват

на залеза оранжевите свещи...

 

Вечер е...

 

... Но зная аз, че тръпнеща ме чака

една Жена любовно и тревожно:

тя спретнала е Дом от Светлина във мрака,

защото иначе е просто невъзможно!..

 

д-р Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...