Oct 9, 2012, 12:08 PM

Вечер...

615 0 1

Вечер...

 

 

Вечер е...

 

Някъде далеч зад планината

пада Слънцето, от грижи натежало...

Вече

на небето синевата

повече е в бяло...

 

Вечер е...

 

Аз прибирам се във къщи,

като пчела събрал умората

в борбата вечна за насъщния

и Болката, и Радостта на хората...

 

Вечер е...

 

... И сенките започват да нарастват -

приемат очертания зловещи,

и мракът се сгъстява, щом угасват

на залеза оранжевите свещи...

 

Вечер е...

 

... Но зная аз, че тръпнеща ме чака

една Жена любовно и тревожно:

тя спретнала е Дом от Светлина във мрака,

защото иначе е просто невъзможно!..

 

д-р Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...