Вечер...4

Духал толкова отдавна –

вече Вятърът ще спре...

Огнен лъч ще мине бавно –

над смълчаното море...

Щом се укротят вълните

Вечността тук ще заспи

и ще слязат пак звездите

във спокойните води...

На скалата фар ритмично

като фон на вечерта

мига бавно, методично –

мята огнена черта.

През вълнение опасно

стигнали спокоен бряг

кораби ще търсят място

да развеят своя флаг.

В полунощ и неуспелите

в бурите ще дойдат тук

и закотвят каравелите

на Стихиите напук...

... А ще се върти Земята

по небесната си ос –

разпиляла в Необята:

тайните като въпрос!...

Ако вярваме в легендите

и русалки може би

тук ще дойдат ненагледни

и с разголени гърди.

О, разбира се: моряците,

че без тях не може!... Знам,

щом примамват ги маяците

в стихналия Океан!...

Гледам в унес хоризонта

и граничната черта...

Гледам, мисля и си спомням

други: вечер и мечта...

Знам, че Времевата бездна

всичко „старо” похитѝ

и загроби в пропаст звездна –

попиляните мечти...

Вярвам аз сега обаче

спрял пред идващата нощ

(тъй като Душата плаче

за предишният разкош),

че оттатък, зад Чертата –

тъй абсурдно съхранѐн

е оставила Съдбата –

спомен много скъп за мен!...

Нещо, за което искам

аз от нея Втори шанс,

че годините на риска

бяха може би: аванс!...

И да имах три желания

във едно ги бих събрал,

и без миг на колебание:

тази вечер бих избрал.

И понеже Океана:

е огромно-страховит,

мисля все, че е останал

остров нейде неоткрит...

... И в една такава вечер,

и със котвения гръм

пръв на онзи бряг далечен

прóсто искам: аз да съм...

А под островните палми

и облечена с цветя –

в залеза със нежни псалми

да ме чака Любовта...

Щóто помня, че в ония

спиращи дъхът страни:

тя е винаги магия

щом веднъж те осенѝ!...

И не може да премине,

дните там не се броят!...

–Не една, а сто Богини

в тази нощ ще се родят!...

17.08.2019.