18.08.2019 г., 17:00

Вечер... 4

640 0 1

 

Вечер...4

 

Духал толкова отдавна –

вече Вятърът ще спре...

Огнен лъч ще мине бавно –

над смълчаното море...

 

Щом се укротят вълните

Вечността тук ще заспи

и ще слязат пак звездите

във спокойните води...

 

На скалата фар ритмично

като фон на вечерта

мига бавно, методично –

мята огнена черта.

 

През вълнение опасно

стигнали спокоен бряг

кораби ще търсят място

да развеят своя флаг.

 

В полунощ и неуспелите

в бурите ще дойдат тук

и закотвят каравелите

на Стихиите напук...

 

... А ще се върти Земята

по небесната си ос –

разпиляла в Необята:

тайните като въпрос!...

 

Ако вярваме в легендите

и русалки може би

тук ще дойдат ненагледни

и с разголени гърди.

 

О, разбира се: моряците,

че без тях не може!... Знам,

щом примамват ги маяците

в стихналия Океан!...

 

Гледам в унес хоризонта

и граничната черта...

Гледам, мисля и си спомням

други: вечер и мечта...

 

Знам, че Времевата бездна

всичко „старо” похитѝ

и загроби в пропаст звездна –

попиляните мечти...

 

Вярвам аз сега обаче

спрял пред идващата нощ

(тъй като Душата плаче

за предишният разкош),

 

че оттатък, зад Чертата –

тъй абсурдно съхранѐн

е оставила Съдбата –

спомен много скъп за мен!...

 

Нещо, за което искам

аз от нея Втори шанс,

че годините на риска

бяха може би: аванс!...

 

И да имах три желания

във едно ги бих събрал,

и без миг на колебание:

тази вечер бих избрал.

 

И понеже Океана:

е огромно-страховит,

мисля все, че е останал

остров нейде неоткрит...

 

... И в една такава вечер,

и със котвения гръм

пръв на онзи бряг далечен

прóсто искам: аз да съм...

 

А под островните палми

и облечена с цветя –

в залеза със нежни псалми

да ме чака Любовта...

 

Щóто помня, че в ония

спиращи дъхът страни:

тя е винаги магия

щом веднъж те осенѝ!...

 

И не може да премине,

дните там не се броят!...

 

–Не една, а сто Богини

в тази нощ ще се родят!...

 

17.08.2019.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пишеш толкова красиви морски стихове, поздравления!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...