19 jun 2014, 10:36

Вечер 

  Poesía
985 0 1

Отпуска вечерта смирени длани

и близва ме седефно синя хлад,

обвива ме спокойствие невнятно

с най-светлия, най-синия си цвят.


Забравям всички глупави ламтежи

и всички страхове, мътилка, кал.

Над мен луната нежнолунна свети

и прави моя стих сребристо бял.


Свещта разтапя в мрака черен,

лилави паяжини мрак,

а вятър - тих приятел верен -

довява светло хубав блян.


Размива се тъгата ми ненужна.

Защо ми е тъга сега?

В тази вечер звезднолунна

нима възможна е тъга?

© Йордан Фучеджиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??