19 jun 2014, 11:22  

Вечер

  Poesía
1.5K 0 1

              

 

 

Солено-бяла морска вечер

и звездно тайна  и прозрачна,

невинна като влюбен глас,

омайна като топла ласка.

 

Седя и гледам отстрани

как нощен вятър шари в мрака,

как тъмносиньото море

любовник таен кротко чака.

 

Край мен отеква песента

на корабен мотор - унесен -

тиха, чиста и добра

като всяка тъжна песен.

 

За тебе мисля си сега,

сълза разтапя се в мрака - 

сребристосиня светла скръб

слята с морски топъл вятър. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Фучеджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...