Вечер

19 jun 2014, 11:22 2014-06-19T11:23:36+03:00

Poesía

1120 0 1

Солено-бяла морска вечер

и звездно тайна и прозрачна,

невинна като влюбен глас,

омайна като топла ласка.

Седя и гледам отстрани

как нощен вятър шари в мрака,

как тъмносиньото море

любовник таен кротко чака.

Край мен отеква песента

на корабен мотор - унесен -

тиха, чиста и добра

като всяка тъжна песен.

За тебе мисля си сега,

сълза разтапя се в мрака -

сребристосиня светла скръб

слята с морски топъл вятър.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Emiliq3 (Емилия Костова)

2014-07-04T23:40:07+03:00

Хмм... А мен това твое произведение ме грабна най-много. Браво!