Вечер
Солено-бяла морска вечер
и звездно тайна и прозрачна,
невинна като влюбен глас,
омайна като топла ласка.
Седя и гледам отстрани
как нощен вятър шари в мрака,
как тъмносиньото море
любовник таен кротко чака.
Край мен отеква песента
на корабен мотор - унесен -
тиха, чиста и добра
като всяка тъжна песен.
За тебе мисля си сега,
сълза разтапя се в мрака -
сребристосиня светла скръб
слята с морски топъл вятър.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Фучеджиев Всички права запазени
