19.06.2014 г., 11:22  

Вечер

1.5K 0 1

              

 

 

Солено-бяла морска вечер

и звездно тайна  и прозрачна,

невинна като влюбен глас,

омайна като топла ласка.

 

Седя и гледам отстрани

как нощен вятър шари в мрака,

как тъмносиньото море

любовник таен кротко чака.

 

Край мен отеква песента

на корабен мотор - унесен -

тиха, чиста и добра

като всяка тъжна песен.

 

За тебе мисля си сега,

сълза разтапя се в мрака - 

сребристосиня светла скръб

слята с морски топъл вятър. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Фучеджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...