Jun 19, 2014, 11:22 AM  

Вечер

  Poetry
1.5K 0 1

              

 

 

Солено-бяла морска вечер

и звездно тайна  и прозрачна,

невинна като влюбен глас,

омайна като топла ласка.

 

Седя и гледам отстрани

как нощен вятър шари в мрака,

как тъмносиньото море

любовник таен кротко чака.

 

Край мен отеква песента

на корабен мотор - унесен -

тиха, чиста и добра

като всяка тъжна песен.

 

За тебе мисля си сега,

сълза разтапя се в мрака - 

сребристосиня светла скръб

слята с морски топъл вятър. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Фучеджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...