19 июн. 2014 г., 11:22  

Вечер

1.5K 0 1

              

 

 

Солено-бяла морска вечер

и звездно тайна  и прозрачна,

невинна като влюбен глас,

омайна като топла ласка.

 

Седя и гледам отстрани

как нощен вятър шари в мрака,

как тъмносиньото море

любовник таен кротко чака.

 

Край мен отеква песента

на корабен мотор - унесен -

тиха, чиста и добра

като всяка тъжна песен.

 

За тебе мисля си сега,

сълза разтапя се в мрака - 

сребристосиня светла скръб

слята с морски топъл вятър. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Фучеджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...