Вечер без Спомените...
Вечер... А необичайно
тихо ми е във Душата -
Спомените някак тайно
ги отмъкна Необята...
И Луната пак е тука -
грее като Слънце ясно,
бисерна звезда блещука
и е вечерта прекрасна...
Вятър изведнъж повява
прелестно във тишината:
-може би пък на забрава ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.