13 jul 2014, 13:21

Вечер ли?

  Poesía
555 0 2

Вечер ли?

Колко са малко звездите.

Някак блещука във мрака любов.

Вечер ли?

Как ли заспиват душите?

Ласката спряла във фаза - гамбит.

Сутрин ли?

Вечно кафето е цяра.

Тъмна вода за свещен ритуал.

Сутрин ли?

Пак не достигаме края...

От сутрин до вечер си мисля за теб.

Ние ли?

Ние сме трудна пътека,

все не достигаща главния път.

Ние ли?

Сутрин и вечер, където,

аз със кафето, а ти във гамбит.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • мило, някак тъжно и топло усещане остави в мен твоя красив стих.....

    усещане...
    с нюанса в златно като онзи по ръба
    на чашката с кафе...
    в очите ти топло пробляснал
    когато се опитвах да избягам от теб...
    а ти... дъждовното ми утро със слънчев лъч
    привърза..
  • Приет или не, гамбитът е заявена готовност за жертва, създаваща куп усложнения след това. Сори, Приятел, но и в живота е като в шаха...!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...