13 июл. 2014 г., 13:21

Вечер ли?

560 0 2

Вечер ли?

Колко са малко звездите.

Някак блещука във мрака любов.

Вечер ли?

Как ли заспиват душите?

Ласката спряла във фаза - гамбит.

Сутрин ли?

Вечно кафето е цяра.

Тъмна вода за свещен ритуал.

Сутрин ли?

Пак не достигаме края...

От сутрин до вечер си мисля за теб.

Ние ли?

Ние сме трудна пътека,

все не достигаща главния път.

Ние ли?

Сутрин и вечер, където,

аз със кафето, а ти във гамбит.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валдемар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • мило, някак тъжно и топло усещане остави в мен твоя красив стих.....

    усещане...
    с нюанса в златно като онзи по ръба
    на чашката с кафе...
    в очите ти топло пробляснал
    когато се опитвах да избягам от теб...
    а ти... дъждовното ми утро със слънчев лъч
    привърза..
  • Приет или не, гамбитът е заявена готовност за жертва, създаваща куп усложнения след това. Сори, Приятел, но и в живота е като в шаха...!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...