13 июл. 2014 г., 13:21
Вечер ли?
Вечер ли?
Колко са малко звездите.
Някак блещука във мрака любов.
Вечер ли?
Как ли заспиват душите?
Ласката спряла във фаза - гамбит.
Сутрин ли?
Вечно кафето е цяра.
Тъмна вода за свещен ритуал.
Сутрин ли?
Пак не достигаме края...
От сутрин до вечер си мисля за теб.
Ние ли?
Ние сме трудна пътека,
все не достигаща главния път.
Ние ли?
Сутрин и вечер, където,
аз със кафето, а ти във гамбит.
© Валдемар Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Приет или не, гамбитът е заявена готовност за жертва, създаваща куп усложнения след това. Сори, Приятел, но и в живота е като в шаха...!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
усещане...
с нюанса в златно като онзи по ръба
на чашката с кафе...
в очите ти топло пробляснал
когато се опитвах да избягам от теб...
а ти... дъждовното ми утро със слънчев лъч
привърза..