Jul 13, 2014, 1:21 PM

Вечер ли?

  Poetry
558 0 2

Вечер ли?

Колко са малко звездите.

Някак блещука във мрака любов.

Вечер ли?

Как ли заспиват душите?

Ласката спряла във фаза - гамбит.

Сутрин ли?

Вечно кафето е цяра.

Тъмна вода за свещен ритуал.

Сутрин ли?

Пак не достигаме края...

От сутрин до вечер си мисля за теб.

Ние ли?

Ние сме трудна пътека,

все не достигаща главния път.

Ние ли?

Сутрин и вечер, където,

аз със кафето, а ти във гамбит.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валдемар All rights reserved.

Comments

Comments

  • мило, някак тъжно и топло усещане остави в мен твоя красив стих.....

    усещане...
    с нюанса в златно като онзи по ръба
    на чашката с кафе...
    в очите ти топло пробляснал
    когато се опитвах да избягам от теб...
    а ти... дъждовното ми утро със слънчев лъч
    привърза..
  • Приет или не, гамбитът е заявена готовност за жертва, създаваща куп усложнения след това. Сори, Приятел, но и в живота е като в шаха...!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...