Jul 13, 2014, 1:21 PM

Вечер ли?

  Poetry
553 0 2

Вечер ли?

Колко са малко звездите.

Някак блещука във мрака любов.

Вечер ли?

Как ли заспиват душите?

Ласката спряла във фаза - гамбит.

Сутрин ли?

Вечно кафето е цяра.

Тъмна вода за свещен ритуал.

Сутрин ли?

Пак не достигаме края...

От сутрин до вечер си мисля за теб.

Ние ли?

Ние сме трудна пътека,

все не достигаща главния път.

Ние ли?

Сутрин и вечер, където,

аз със кафето, а ти във гамбит.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валдемар All rights reserved.

Comments

Comments

  • мило, някак тъжно и топло усещане остави в мен твоя красив стих.....

    усещане...
    с нюанса в златно като онзи по ръба
    на чашката с кафе...
    в очите ти топло пробляснал
    когато се опитвах да избягам от теб...
    а ти... дъждовното ми утро със слънчев лъч
    привърза..
  • Приет или не, гамбитът е заявена готовност за жертва, създаваща куп усложнения след това. Сори, Приятел, но и в живота е като в шаха...!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...