24 ene 2022, 18:31

Вечер в Есента

812 1 1

Вечер в Есента

 

Във предвидимото въртене на Земята

съгласно галактичните закони,

живеем си комфортно в Необята

редувайки годишните сезони...

 

А „горе“ – във Безкрайната Вселена –

вилнеят урагани страховити,

и хаоса космичен  там владее

в живота романтичен на звездите...

 

Сега отново Есен е и вечер

(човешки и космично обяснима!)

да влезем там с предчувствие, че вече

Вълшебствата на  чувствата ги има!...

 

... А в тъжната картина на Предзимата –

настръхнала от ветровете, строга,

душите ни са култови съдини,

а любовта е ритуален огън...

 

... В Обратната безкрайност – към Началото

от ми́говете в тръпките докосващи

аз искам пак – стихията на тялото

ти: да пробуди чувства омагьосващи!...

 

За да си спомнят кожата и устните

пак всички закодирани Послания –

неволно някъде пропуснати

на страстите в безумните желания!...

 

.... Догарят във камината главните,

а мракът в стаята се утаява –

гротескно се преплитат по стените

и сенките ни с вихрена забава...

 

... А вън  разсърден Северният вятър

листата есенни върти торнадно,

кръжи и вие ядно над Земята

и клоните разбива безпощадно...

 

.... Гори́, дога́ря огънят в камината,

в комина с ветровете нещо спори –

а вечерта, когато в нощ премине

ела интимно да си поговорим!...

 

24.01.2022

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...