24.01.2022 г., 18:31

Вечер в Есента

800 1 1

Вечер в Есента

 

Във предвидимото въртене на Земята

съгласно галактичните закони,

живеем си комфортно в Необята

редувайки годишните сезони...

 

А „горе“ – във Безкрайната Вселена –

вилнеят урагани страховити,

и хаоса космичен  там владее

в живота романтичен на звездите...

 

Сега отново Есен е и вечер

(човешки и космично обяснима!)

да влезем там с предчувствие, че вече

Вълшебствата на  чувствата ги има!...

 

... А в тъжната картина на Предзимата –

настръхнала от ветровете, строга,

душите ни са култови съдини,

а любовта е ритуален огън...

 

... В Обратната безкрайност – към Началото

от ми́говете в тръпките докосващи

аз искам пак – стихията на тялото

ти: да пробуди чувства омагьосващи!...

 

За да си спомнят кожата и устните

пак всички закодирани Послания –

неволно някъде пропуснати

на страстите в безумните желания!...

 

.... Догарят във камината главните,

а мракът в стаята се утаява –

гротескно се преплитат по стените

и сенките ни с вихрена забава...

 

... А вън  разсърден Северният вятър

листата есенни върти торнадно,

кръжи и вие ядно над Земята

и клоните разбива безпощадно...

 

.... Гори́, дога́ря огънят в камината,

в комина с ветровете нещо спори –

а вечерта, когато в нощ премине

ела интимно да си поговорим!...

 

24.01.2022

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...