Jan 24, 2022, 6:31 PM

Вечер в Есента 

  Poetry » Landscape, Phylosophy
305 1 1

Вечер в Есента

 

Във предвидимото въртене на Земята

съгласно галактичните закони,

живеем си комфортно в Необята

редувайки годишните сезони...

 

А „горе“ – във Безкрайната Вселена –

вилнеят урагани страховити,

и хаоса космичен  там владее

в живота романтичен на звездите...

 

Сега отново Есен е и вечер

(човешки и космично обяснима!)

да влезем там с предчувствие, че вече

Вълшебствата на  чувствата ги има!...

 

... А в тъжната картина на Предзимата –

настръхнала от ветровете, строга,

душите ни са култови съдини,

а любовта е ритуален огън...

 

... В Обратната безкрайност – към Началото

от ми́говете в тръпките докосващи

аз искам пак – стихията на тялото

ти: да пробуди чувства омагьосващи!...

 

За да си спомнят кожата и устните

пак всички закодирани Послания –

неволно някъде пропуснати

на страстите в безумните желания!...

 

.... Догарят във камината главните,

а мракът в стаята се утаява –

гротескно се преплитат по стените

и сенките ни с вихрена забава...

 

... А вън  разсърден Северният вятър

листата есенни върти торнадно,

кръжи и вие ядно над Земята

и клоните разбива безпощадно...

 

.... Гори́, дога́ря огънят в камината,

в комина с ветровете нещо спори –

а вечерта, когато в нощ премине

ела интимно да си поговорим!...

 

24.01.2022

© Коста Качев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??