Вечер в Есента
Във предвидимото въртене на Земята
съгласно галактичните закони,
живеем си комфортно в Необята
редувайки годишните сезони...
А „горе“ – във Безкрайната Вселена –
вилнеят урагани страховити,
и хаоса космичен там владее
в живота романтичен на звездите...
Сега отново Есен е и вечер
(човешки и космично обяснима!)
да влезем там с предчувствие, че вече
Вълшебствата на чувствата ги има!...
... А в тъжната картина на Предзимата –
настръхнала от ветровете, строга,
душите ни са култови съдини,
а любовта е ритуален огън...
... В Обратната безкрайност – към Началото
от ми́говете в тръпките докосващи
аз искам пак – стихията на тялото
ти: да пробуди чувства омагьосващи!...
За да си спомнят кожата и устните
пак всички закодирани Послания –
неволно някъде пропуснати
на страстите в безумните желания!...
.... Догарят във камината главните,
а мракът в стаята се утаява –
гротескно се преплитат по стените
и сенките ни с вихрена забава...
... А вън разсърден Северният вятър
листата есенни върти торнадно,
кръжи и вие ядно над Земята
и клоните разбива безпощадно...
.... Гори́, дога́ря огънят в камината,
в комина с ветровете нещо спори –
а вечерта, когато в нощ премине
ела интимно да си поговорим!...
24.01.2022
© Коста Качев Все права защищены