Вечерен дъжд
Облаците пак са ниски
и затулват хоризонта.
Пия си под тях уиски
и следя отблизо фронта.
В ниското летят и птици
със тревога във крилата.
Вятърът опъва спици
и се цели във стъклата.
Едри капки заплющяха
по стъкла и керемиди.
Глътките ми се отщяха -
сякаш гълтам голи миди.
Вятърът наду чадъри -
полетяха черни птици.
Струпаха се сто кахъри
по увисналите жици.
Загорча това уиски
в моята уста стипчива.
И под облаците ниски
стана ми нощта горчива.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
