Вечерен дъжд
Облаците пак са ниски
и затулват хоризонта.
Пия си под тях уиски
и следя отблизо фронта.
В ниското летят и птици
със тревога във крилата.
Вятърът опъва спици
и се цели във стъклата.
Едри капки заплющяха
по стъкла и керемиди.
Глътките ми се отщяха -
сякаш гълтам голи миди.
Вятърът наду чадъри -
полетяха черни птици.
Струпаха се сто кахъри
по увисналите жици.
Загорча това уиски
в моята уста стипчива.
И под облаците ниски
стана ми нощта горчива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
