Облаците пак са ниски
и затулват хоризонта.
Пия си под тях уиски
и следя отблизо фронта.
В ниското летят и птици
със тревога във крилата.
Вятърът опъва спици
и се цели във стъклата.
Едри капки заплющяха
по стъкла и керемиди.
Глътките ми се отщяха -
сякаш гълтам голи миди.
Вятърът наду чадъри -
полетяха черни птици.
Струпаха се сто кахъри
по увисналите жици.
Загорча това уиски
в моята уста стипчива.
И под облаците ниски
стана ми нощта горчива.
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
