6 ago 2008, 13:12

Вечерен здрач

  Poesía
788 0 3

Вечерен здрач

 

Оранжева мътилка закри далечината,

припламват и угасват планински върхове,

събрали в пазвите си топлината

на дрезгави вечерни часове.

В лазура тъмен на небето сиво

луна разхвърля сенки променливи.

С уплашен крясък гъше ято диво

лудува във тръстиките чупливи.

Гората дреме, потънала в мълчание

и здрач вечерен дебне тишината.

В своето безмълвно отчаяние

светулките се борят с тъмнината.

Изстиналото слънце вече спеше,

закътано зад облачен килим,

а Вечността на ден и нощ делеше

могъщият, всевиждащ Божи син.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...