6 ago 2008, 13:12

Вечерен здрач

  Poesía
786 0 3

Вечерен здрач

 

Оранжева мътилка закри далечината,

припламват и угасват планински върхове,

събрали в пазвите си топлината

на дрезгави вечерни часове.

В лазура тъмен на небето сиво

луна разхвърля сенки променливи.

С уплашен крясък гъше ято диво

лудува във тръстиките чупливи.

Гората дреме, потънала в мълчание

и здрач вечерен дебне тишината.

В своето безмълвно отчаяние

светулките се борят с тъмнината.

Изстиналото слънце вече спеше,

закътано зад облачен килим,

а Вечността на ден и нощ делеше

могъщият, всевиждащ Божи син.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...