6 авг. 2008 г., 13:12

Вечерен здрач 

  Поэзия
615 0 3

Вечерен здрач

 

Оранжева мътилка закри далечината,

припламват и угасват планински върхове,

събрали в пазвите си топлината

на дрезгави вечерни часове.

В лазура тъмен на небето сиво

луна разхвърля сенки променливи.

С уплашен крясък гъше ято диво

лудува във тръстиките чупливи.

Гората дреме, потънала в мълчание

и здрач вечерен дебне тишината.

В своето безмълвно отчаяние

светулките се борят с тъмнината.

Изстиналото слънце вече спеше,

закътано зад облачен килим,

а Вечността на ден и нощ делеше

могъщият, всевиждащ Божи син.

© Йордан Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??