6.08.2008 г., 13:12 ч.

Вечерен здрач 

  Поезия
581 0 3

Вечерен здрач

 

Оранжева мътилка закри далечината,

припламват и угасват планински върхове,

събрали в пазвите си топлината

на дрезгави вечерни часове.

В лазура тъмен на небето сиво

луна разхвърля сенки променливи.

С уплашен крясък гъше ято диво

лудува във тръстиките чупливи.

Гората дреме, потънала в мълчание

и здрач вечерен дебне тишината.

В своето безмълвно отчаяние

светулките се борят с тъмнината.

Изстиналото слънце вече спеше,

закътано зад облачен килим,

а Вечността на ден и нощ делеше

могъщият, всевиждащ Божи син.

© Йордан Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??