Вечерен здрач
784
0
3
Вечерен здрач
Оранжева мътилка закри далечината,
припламват и угасват планински върхове,
събрали в пазвите си топлината
на дрезгави вечерни часове.
В лазура тъмен на небето сиво
луна разхвърля сенки променливи.
С уплашен крясък гъше ято диво
лудува във тръстиките чупливи.
Гората дреме, потънала в мълчание
и здрач вечерен дебне тишината.
В своето безмълвно отчаяние
светулките се борят с тъмнината.
Изстиналото слънце вече спеше,
закътано зад облачен килим,
а Вечността на ден и нощ делеше
могъщият, всевиждащ Божи син.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Йорданов Всички права запазени
