Вечерна луна
Луната съблече си бялата риза
и гола в небето без срам се показа.
А Господ пред нея със облак излиза
и с него охотно пред мен я наказа.
И лунна пътека не стана в морето,
и морската фея не слезе по нея.
А облакът черен разтваря сетрето,
та слънце оттатък за нея линее.
Тогава морето сърдито се люшна
и прати вълни в бреговете – антики.
Сърцето ми морно в гърди се клатушна –
готово да падне сред блатни тръстики.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
