Dec 20, 2018, 10:56 PM

Вечерна луна 

  Poetry » Landscape
452 1 2
Луната съблече си бялата риза
и гола в небето без срам се показа.
А Господ пред нея със облак излиза
и с него охотно пред мен я наказа.
И лунна пътека не стана в морето,
и морската фея не слезе по нея.
А облакът черен разтваря сетрето,
та слънце оттатък за нея линее.
Тогава морето сърдито се люшна
и прати вълни в бреговете – антики.
Сърцето ми морно в гърди се клатушна –
готово да падне сред блатни тръстики.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??