koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
20.12.2018 г., 22:56 ч.

Вечерна луна 

  Поезия » Пейзажна
370 1 2

Луната съблече си бялата риза

и гола в небето без срам се показа.

А Господ пред нея със облак излиза

и с него охотно пред мен я наказа.

 

И лунна пътека не стана в морето,

и морската фея не слезе по нея.

А облакът черен разтваря сетрето,

та слънце оттатък за нея линее.

 

Тогава морето сърдито се люшна

и прати вълни в бреговете – антики.

Сърцето ми морно в гърди се клатушна –

готово да падне сред блатни тръстики.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Кети! Радвам се, че съм те натъжил истински! Затова си го харесала!
    Желая ти весели предстоящи празници!!!
  • Никола, тъгата в стиха ти е заразна, да знаеш! Толкова красиво описано, че веднага ме хвана.
Предложения
: ??:??