16 dic 2005, 15:15

Вечерна любов

  Poesía
1.4K 0 1

           

 Само вечер си със мене,

свикнах трудно, но успях,

идваш късно да ме вземеш,

и споделяме любовен грях.

           

Вечерната любов е сладка,

            наградата за чакания зов,

            мъчно ми е, че е толкоз кратка,

            но така е със вечерната любов.

          

 Чакам, чакам вечерта,

чакам я изпълнена с мечти,

идваш мили на мига,

щом навънка се стъмни.

           

 Вечерно щастие си ти за мене,

истинско във този мой живот,

сбъдната мечта съм аз за тебе,

и за тебе съм вечерната любов.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиска Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...