Dec 16, 2005, 3:15 PM

Вечерна любов

  Poetry
1.4K 0 1

           

 Само вечер си със мене,

свикнах трудно, но успях,

идваш късно да ме вземеш,

и споделяме любовен грях.

           

Вечерната любов е сладка,

            наградата за чакания зов,

            мъчно ми е, че е толкоз кратка,

            но така е със вечерната любов.

          

 Чакам, чакам вечерта,

чакам я изпълнена с мечти,

идваш мили на мига,

щом навънка се стъмни.

           

 Вечерно щастие си ти за мене,

истинско във този мой живот,

сбъдната мечта съм аз за тебе,

и за тебе съм вечерната любов.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиска Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...