Ах, Вечернице красива,
там горе на небосвода черен,
ти единствена през мъглата сива
ще проблеснеш в час пореден.
Като надеждица една,
закрита от сълзи и тревоги,
от облаците и прахта,
искряща в нощните простори.
И дали последна ще загаснеш ти?
Когато последната молитва отлети.
Последна светлина в последен мрак.
За сърцето сетен знак.