Aug 10, 2010, 11:40 AM

Вечерница 

  Poetry » Phylosophy
526 0 0

Ах, Вечернице красива,
там горе на небосвода черен,
ти единствена през мъглата сива
ще проблеснеш в час пореден.

Като надеждица една,
закрита от сълзи и тревоги,
от облаците и прахта,
искряща в нощните простори.

И дали последна ще загаснеш ти?
Когато последната молитва отлети.
Последна светлина в последен мрак.
За сърцето сетен знак.

© Борислав Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??