Вечерница

10 авг. 2010 г., 11:40

Поэзия » Философская

527 0 0

Ах, Вечернице красива,
там горе на небосвода черен,
ти единствена през мъглата сива
ще проблеснеш в час пореден.

Като надеждица една,
закрита от сълзи и тревоги,
от облаците и прахта,
искряща в нощните простори.

И дали последна ще загаснеш ти?
Когато последната молитва отлети.
Последна светлина в последен мрак.
За сърцето сетен знак.

Вечерница

Свързани произведения

Комментарии

Предложения