Вечерно

7 may 2014, 17:24

Poesía

490 0 2

Подсвиркваш си, прегръщам те,
под шапката на стария чадър
разцъфналия кестен ни окъпва -
огъната е шапката на стария чадър,
изсмивам се, прегръщаш ме -
на къщите очите по котешки ни смигват.
И двама сме. Така!
И ни обгръща вечерната синева.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вечерно

Искате да прочетете повече?

Propuestas