Подсвиркваш си, прегръщам те,
под шапката на стария чадър
разцъфналия кестен ни окъпва -
огъната е шапката на стария чадър,
изсмивам се, прегръщаш ме -
на къщите очите по котешки ни смигват.
И двама сме. Така!
И ни обгръща вечерната синева.
© Мая Тинчева Все права защищены