Вечерно

Poetry

663 0 2

Подсвиркваш си, прегръщам те,

под шапката на стария чадър

разцъфналия кестен ни окъпва -

огъната е шапката на стария чадър,

изсмивам се, прегръщаш ме -

на къщите очите по котешки ни смигват.

И двама сме. Така!

И ни обгръща вечерната синева.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maikata (Мая Тинчева)

Благодаря, Северина!

2014-06-06T19:58:07+03:00
selene727 (Северина Даниелова)

направо е детско, веселко. Е то това е любовта - едно разрошено и окъпано мъничко нещо... и веселко (:

2014-05-08T15:51:08+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0