18 jun 2007, 17:23

Вечерно - бяло

  Poesía
599 0 6

 


Днес реших да разтворя всички прозорци,

да се проветря от прашасалото в мен минало.

Но уличният въздух само сгъсти самотата

и по мислите ми полепнаха чуждите сажди.


Вчера прерових до един всички гардероби,

по закачалките висяха обездвижени спомени -

марковите ми емоции от втората употреба

и чисто новата ми подарена нафталиненост.


Утре ще чувствам отново в минало време

и ще съм обезцветена във вечерно - бяло,

ще страдам от словесна недостатъчност

с разтворени аспиренени мисли в чувствата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...