18 jun 2007, 17:23

Вечерно - бяло

  Poesía
603 0 6

 


Днес реших да разтворя всички прозорци,

да се проветря от прашасалото в мен минало.

Но уличният въздух само сгъсти самотата

и по мислите ми полепнаха чуждите сажди.


Вчера прерових до един всички гардероби,

по закачалките висяха обездвижени спомени -

марковите ми емоции от втората употреба

и чисто новата ми подарена нафталиненост.


Утре ще чувствам отново в минало време

и ще съм обезцветена във вечерно - бяло,

ще страдам от словесна недостатъчност

с разтворени аспиренени мисли в чувствата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...