Вечерта, която...

dimibs (ДИМА)
49 183

11 jun 2009, 18:55

Poesía » De amor

634 0 2

Вечерта, която...

Не мога да забравя онази вечер,

немислимо ще бъде!

Лицето ти изпъкваше

сред солените изпарения

на изгрева и нашепваше

- "продължение ще има".

Не мога да те пусна

от мен да си тръгнеш,

залезите си да гледаш

сам с очите си,

изгубени в пустата тъма.

Разбери! Не изпускай!

На вратата ти чука

лудост, отдавна бленувана,

хвани я с парещи длани

- те за света да забравят,

да изпепеляват мига,

нека измият на греха вината!

Помня онази вечер омайна

като разбиващата се вълна в скалите...

Кораб бъди, опъни платната,

към нечия чужда земя,

да натоварим на гръб спомените,

вечността теб и мен да улови,

захвърлим каменния си товар,

да запратим на някой бряг

лапите на тиранина,

където царуват топлината и радостта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

dimibs (ДИМА)

2009-06-12T16:16:18+03:00

Доказуеми неща няма на този свят .Върви да си изказваш мнения някъде другъде .Това не ти е митинг!!!!А аз не не връщам към миналото,както и не се хваля сама!През шапката крива ми е кой фалшиво ще ми каже:"Браво!".
natalia (Наталия Божилова)

2009-06-11T22:20:30+03:00

тук се е заформила словесна буря.... поздрави