24 nov 2007, 15:03

Вечерята остана недокосната 

  Poesía
664 0 24
Тъмно е. Дълбока тишина
с влажни пръсти пише по стъклата
и потича струйчица тъга
по гърбицата на самотата.
Нощ е. Вятърът гребе
в шепи рехави остатъка от вчера,
от стари спомени преде
пътеката на своята умора.
Здрач е. Изтънялата луна,
прекопирала усмивката на клоуна,
си тръгва, сякаш не била...
Вечерята остана недокосната.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??