Nov 24, 2007, 3:03 PM

Вечерята остана недокосната 

  Poetry
622 0 24
Тъмно е. Дълбока тишина
с влажни пръсти пише по стъклата
и потича струйчица тъга
по гърбицата на самотата.
Нощ е. Вятърът гребе
в шепи рехави остатъка от вчера,
от стари спомени преде
пътеката на своята умора.
Здрач е. Изтънялата луна,
прекопирала усмивката на клоуна,
си тръгва, сякаш не била...
Вечерята остана недокосната.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??