22 mar 2011, 9:51

Вечна

  Poesía
1K 0 3

Не ми казвай, че съм вечност,

когато аз съм просто миг.

Една прашинка във полето,

един прощален стих.

 

Когато часовникът се обърне

и секундите ми показва стрелка,

знай,  че аз ще съм вечна.

Вечна в своите слова.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дива Самодива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво меланхолично и кратко. Не намирам никакъв кусур и не ми звучи недовършено, и го казвам не защото си ми най най най-добрата и любимата приятелка от началото до края на вечността... Прекрасен стих Лулу.
  • Сега като го чета ми изглежда недовършен
  • Малко се разминават ритмично първа и втора строфа и едва на вторият прочит се долавя каква е основната идея на стихото. Но не е лошо. Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...