Вечна

Poesía

1K 0 3

Не ми казвай, че съм вечност,

когато аз съм просто миг.

Една прашинка във полето,

един прощален стих.

Когато часовникът се обърне

и секундите ми показва стрелка,

знай, че аз ще съм вечна.

Вечна в своите слова.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

меланхолик (Йордан Серафимов)

Красиво меланхолично и кратко. Не намирам никакъв кусур и не ми звучи недовършено, и го казвам не защото си ми най най най-добрата и любимата приятелка от началото до края на вечността... Прекрасен стих Лулу.

2011-03-24T01:44:00+02:00
lori_bebeto (Дива Самодива)

Сега като го чета ми изглежда недовършен

2011-03-23T19:30:57+02:00
icohim (Христо Стоянов)

Малко се разминават ритмично първа и втора строфа и едва на вторият прочит се долавя каква е основната идея на стихото. Но не е лошо. Поздрав!

2011-03-22T15:15:16+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0