22.03.2011 г., 9:51 ч.

Вечна 

  Поезия
623 0 3

Не ми казвай, че съм вечност,

когато аз съм просто миг.

Една прашинка във полето,

един прощален стих.

 

Когато часовникът се обърне

и секундите ми показва стрелка,

знай,  че аз ще съм вечна.

Вечна в своите слова.

© Дива Самодива Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво меланхолично и кратко. Не намирам никакъв кусур и не ми звучи недовършено, и го казвам не защото си ми най най най-добрата и любимата приятелка от началото до края на вечността... Прекрасен стих Лулу.
  • Сега като го чета ми изглежда недовършен
  • Малко се разминават ритмично първа и втора строфа и едва на вторият прочит се долавя каква е основната идея на стихото. Но не е лошо. Поздрав!
Предложения
: ??:??