Mar 22, 2011, 9:51 AM

Вечна

  Poetry
1K 0 3

Не ми казвай, че съм вечност,

когато аз съм просто миг.

Една прашинка във полето,

един прощален стих.

 

Когато часовникът се обърне

и секундите ми показва стрелка,

знай,  че аз ще съм вечна.

Вечна в своите слова.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дива Самодива All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво меланхолично и кратко. Не намирам никакъв кусур и не ми звучи недовършено, и го казвам не защото си ми най най най-добрата и любимата приятелка от началото до края на вечността... Прекрасен стих Лулу.
  • Сега като го чета ми изглежда недовършен
  • Малко се разминават ритмично първа и втора строфа и едва на вторият прочит се долавя каква е основната идея на стихото. Но не е лошо. Поздрав!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...