22 мар. 2011 г., 09:51

Вечна 

  Поэзия
719 0 3

Не ми казвай, че съм вечност,

когато аз съм просто миг.

Една прашинка във полето,

един прощален стих.

 

Когато часовникът се обърне

и секундите ми показва стрелка,

знай,  че аз ще съм вечна.

Вечна в своите слова.

© Дива Самодива Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво меланхолично и кратко. Не намирам никакъв кусур и не ми звучи недовършено, и го казвам не защото си ми най най най-добрата и любимата приятелка от началото до края на вечността... Прекрасен стих Лулу.
  • Сега като го чета ми изглежда недовършен
  • Малко се разминават ритмично първа и втора строфа и едва на вторият прочит се долавя каква е основната идея на стихото. Но не е лошо. Поздрав!
Предложения
: ??:??