2 oct 2017, 1:17

Вечна

  Poesía
542 0 3

С теб са сваляли крале
и обяснявали в любови,
Ти имаш дух, лице, сърце
и все си във одежди нови.

 

Веднъж, по-остра от топор,
веднъж, по-нежна от целувка.
Понякога пораждаш спор,
понякога си и преструвка.

 

Но винаги си на ниво
и в крак със време настояще.
И в бъдещето ни, дано,
си даже още по-изящна.

 

Откривай нови хоризонти
за този много пъстър свят.
Четящият, да те запомня,
слушател да изпитва глад.

 

Онзи който те създава,
ти просто го благослови.
Поезийо, ти заслужаваш!
Била си, си и пребъди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...